Пътуване в рамките на Европейския съюз на малолетни и непълнолетни лица

В съответствие със законодателството на Европейския съюз и националното законодателство, съществуват допълнителни изисквания при пътуване на малолетни и непълнолетни лица.

Пътуване на граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Европейския съюз

Когато придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза:

Членовете на семейството на гражданите на Европейския съюз, които не са граждани на държава от Европейския съюз, Европейското икономическо пристранство или Конфедерация Швейцария са освободени от изискването за виза при условие, че  притежават валидна „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“, издадена в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО и придружават или се присъединяват към гражданина на Европейския съюз. 

До края на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС – 31.12.2020 г., горепосочените правила се прилагат и спрямо граждани на трети страни, които са членове на семейство на гражданин на Обединеното Кралство.

Когато не придружават или не се присъединяват към гражданина на Съюза:

Гражданите на трети страни-членове на семейство на гражданин на Европейския съюз, притежаващи валидно разрешение за пребиваване на член на семейство, издадено от държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, Хърватия, Кипър и Румъния, които не  придружават или не се присъединяват към гражданина на ЕС, подлежат на проверка на условията за влизане, посочени в чл. 6 от Кодекса на шенгенските граници.

Граждани на трети страни, могат да влизат и пребивават в Република България, при условие че:

- притежават валиден документ за пътуване;

- притежават виза, когато такава се изисква; или

- са освободени от изискване за виза, съгласно Приложение II от Регламент 1806/2018 или по силата на двустранни споразумения на Република България с трети страни международни  които притежават разрешение за пребиваване или виза, издадени от държави от Шенген, Кипър, Румъния или Хърватия;

- отговарят на останалите условия, посочени в чл. 6 от Кодекса на шенгенските граници.

Граждани на трети страни, които притежават разрешение за пребиваване или виза, издадени от държави от Шенген, Кипър, Румъния или Хърватия:

До пълното си присъединяване към Шенгенското пространство, България счита за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, за период до 90 дни в рамките на всеки 180–дневен период, следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, Кипър, Румъния или Хърватия:

- „единна виза“ (виза за краткосрочно пребиваване);

- „виза за дългосрочно пребиваване“;

- „разрешение за пребиваване“;

- „визите с ограничена териториална валидност“.

Престоят в Република България на основание горецитираните документи се ограничава в рамките на срока на валидност на визата, отразеният срок на пребиваване и брой влизания, посочени в единната шенгенска виза или визата, издадена от Хърватия, Кипър или Румъния и не зависи от реализираните брой влизания и престой на територията на Шенгенското пространство, Хърватия, Кипър или Румъния. 

При наличие едновременно на някои от посочените документи и валидна българска виза, разрешението за влизане в страната ще се основава на българската виза.

Пътуване в рамките на Съюза от граждани на трети страни, притежаващи валидна виза или разрешение за пребиваване, издадени от България, Кипър, Румъния или Хърватия.

В случаите, когато лицето притежава валидна виза или разрешение за пребиваване, издадени от България, Кипър, Румъния или Хърватия, то може да се позове на тях единствено, ако пътува до някоя от тези държави. В случай, че е планирано пътуване до друга държава от Шенгенското пространство, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, лицето следва да притежава „единна (шенгенска) виза“.

Специални правила при извършване на граничните проверки на ненавършили пълнолетие лица, при напускане територията на Република България:

В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2016/399 – Кодекса на шенгенските граници, граничната проверка на ненавършилите пълнолетие лица се извършва с особено внимание, с цел предотвратяване на нерегламентираното им извеждане от страната. В рамките на граничната проверка следва да се установи, че детето не напуска територията на България против волята на лицето/ата, което/които има родителски права над него.     

Условия за излизане от страната на малолетни или непълнолетни, граждани на Европейския съюз, които не са български граждани:

Малолетните или непълнолетни лица, които са граждани на друга държава-членка на Европейския съюз е необходимо да представят за гранична проверка единствено валиден документ за пътуване.

Условия за излизане от страната на малолетни или непълнолетни български граждани:

Ненавършили пълнолетие български граждани, които пътуват придружени от двамата си родители, представят валидна лична карта или паспорт (на децата до 14-годишна възраст се издават само паспорти).

В случаите когато децата пътуват придружени от единия родител, трето лице или самостоятелно, следва да представят декларация-съгласие, заверена по съответния ред:

- писмена декларация за съгласие от отсъстващия родител, ако той е български гражданин (когато пътуват само с единия родител);

- писмена декларация от двамата родители, ако малолетните или непълнолетни лица пътуват сами или с възрастен, различен от техните родители.

Примерна декларация-съгласие за пътуване на непълнолетни български граждани 

Заверяване на декларация-съгласие за напускане на страната от непълнолетен български гражданин в България

Декларацията-съгласие може да бъде заверена от:

- нотариус, съгласно Закона за нотариусите нотариалната дейност;

- съдията по вписванията при съответния районен съд, ако в район няма нотариус;

- кметът на населеното място, което не е общински център, когато в района няма нотариус; или

- ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, когато в района няма нотариус.

Заверяване на декларацията-съгласие за напускане на непълнолетен български гражданин в чужбина

В чужбина такава декларация може да бъде заверена от:

- дипломатическо или консулско представителство на Република България;

- капитан на кораб, плаващ под български флаг;

- чуждестранен нотариус, който има право да полага заверка “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Повече информация за легализиране и заверяване на чуждестранни документи, предназначени за ползване в Република България;

- компетентен орган в държава, с която Република България има подписан двустранен договор за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи. 

Липсата на декларация, заверена по някой от описаните по-горе начини, е основание да се откаже излизането от Република България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

Съгласно чл. 76, т. 9  от Закона за българските лични документи може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. 

Не се изисква декларация за съгласие, когато:

1. Отсъстващият родител не е български гражданин;

2. Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт.

3. В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи. 

4. Малолетните и непълнолетни български граждани, живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава – т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти. 

В тези случаи е много важно родителите и децата коректно да са посочили действителния настоящ адрес в чужбина при издаване на български лични документи или пред съответните служби “Гражданска регистрация и административно обслужване”.

При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство

Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство. 

При преминаване на границата през Граничен контролно-пропусквателен пункт, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.

В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и, съответно, документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през Граничен контролно-пропусквателен пункт той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.

Български деца, които пребивават дългосрочно в чужбина или имат двойно гражданство, не се нуждаят от декларация-съгласие за пътуване, но трябва да представят за гранична проверка освен валидни български и валидни чуждестранни документи за самоличност или пребиваване.

Предвид разпоредбите на българското законодателство и международните нормативни актове на граничните пунктове се изпълнява следното:

1. Когато при напускане на Република България детето притежава и представи на граничните полицаи валиден български паспорт или лична карта и валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, чиито гражданин е, декларация за съгласие от отсъстващия родител/родители няма да бъде изисквана.

2. Когато детето, притежаващо българско и друго гражданство, притежава и представи само валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, декларация за съгласие ще бъде изисквана. Ако детето (респ. придружаващото го лице) не представи такава или същата не е заверена, то няма да бъде допуснато да излезе от България. 

Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на всички описани по-горе документи, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.

В случаите, когато някой от родителите оттегли вече декларирано съгласие или изрично заяви несъгласие детето му да напуска територията на Република България и уведоми органите на Министерството на вътрешните работи, ненавършилия пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд.

Република България прилага Общата визова политика на Европейския съюз при условията на Договора за присъединяване от 1 януари 2007 г.

Съгласно чл. 4 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния, разпоредбите на достиженията на правото на Шенген, посочени в Приложение ІІ към Акта, са задължителни и се прилагат в Република България от датата на присъединяване (1.01.2007 г.), а останалите ще бъдат прилагани от датата на решението на Съвета за присъединяването ни към Шенгенското пространство.

България и Шенгенското пространство

Присъединяването към Шенгенското пространство е основен приоритет за Република България.

Българското правителство е силно ангажирано за реализиране на един от основните национални приоритети – присъединяване на България към Шенгенското пространство. За реализирането му е създадена добре работеща координация между ангажираните министерства и ведомства както на политическо, така и на експертно ниво.

В процеса на подготовка усилията са насочени към постигане на високите шенгенски стандарти и обезпечение на надеждни външни граници.
За изпълнение на шенгенските критерии се предприеха всички необходими действия за своевременно привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското, актуализиране на международно договорната ни правна база, осигуряване на необходимото съвременно техническо оборудване и инфраструктура и укрепване на административния капацитет, като страната ни ползва опита и най-добрите практики на държавите-членки на ЕС.

Към момента България издава само национални визи, които не дават право на влизане в Шенгенското пространство.

Безвизов режим за притежателите на шенгенски визи за престой до 90 дни 

От 25 януари 2012 г. Министерският съвет на Република България прие решение, съгласно което до датата на пълното си присъединяване към Шенгенското пространство България едностранно ще прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни шенгенски визи. Те ще имат право да влизат и пребивават на територията на Република България за период от не повече от три месеца в рамките на всеки шестмесечен период, считано от датата на първото влизане, без да е необходимо да притежават  българска  виза за краткосрочно пребиваване. Решението влезе в сила от 31.01.2012 г.

Безвизов режим за притежателите на валидни визи и разрешителни за пребиваване, издадени от Румъния, Кипър, Хърватска за престой до 90 дни 

От 03 юли 2014 г. Министерският съвет на Република България прие решение № 459 , съгласно което до датата на пълното си присъединяване към Шенгенското пространство България едностранно ще прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни визи и разрешителни за пребиваване, издадени от Румъния, Кипър и Хърватска  за престой до 90 дни. Те ще имат право да влизат и пребивават на територията на Република България за период до 90 дни в рамките на 180 дни, без да е необходимо да притежават  българска  виза за краткосрочно пребиваване.

Гражданите на трети държави, притежаващи еднократни „единни визи” по смисъла на Визовия кодекс нямат право на влизане и пребиваване в Република България, което означава, че притежателите на такива визи следва да притежават българска виза, ако желаят да влязат на територията на Република България.

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 539/2001 НА СЪВЕТА
От датата на присъединяване към ЕС през 2007 г., България започна да прилага Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г.. С него се определя визовият режим спрямо трети страни, чиито граждани трябва да притежават виза/или са освободени от изискването за визи, когато преминават външните граници на държавите-членки.

Списък на държавите, за чиито граждани, притежатели на обикновени паспорти се изисква/ не се изисква виза за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България 

Списък на държавите, за чиито граждани, притежатели на дипломатически и служебни паспорти, се изисква/не се изисква виза за влизане в Република България

Виза тип А  (за летищен транзит) - повече информация

Виза тип С (за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване или планирано пребиваване) - повече информация

Виза тип D (за дългосрочно пребиваване) - повече информация

Изисквания при влизане в страната

При влизане в Република България чуждият гражданин следва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

Всеки чужденец, който желае да кандидатства за българска виза, следва да притежава редовен документ за задгранично пътуване, който отговаря на следните изисквания:

- срокът на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на Република България или в случай на многократни посещения – след последната планирана дата на отпътуване от територията на Република България,

- съдържа най-малко две празни страници за полагане на визи,

- е издаден в рамките на предходните 10 години.

Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.

Подаване на заявление за издаване на визи

Заявлението за издаване на виза се подава по образец не по-рано от 3 месеца преди датата на планираното пътуване лично или чрез упълномощен представител, с изключение на случаите по хуманитарни причини.

Заявлението за издаване на виза на малолетни или поставени под запрещение лица се подава от техните законни представители или от изрично упълномощено от тях лице.

Заявлението за издаване на виза на непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица се подава от техните законни представители, попечители или от изрично упълномощено от тях лице.

Изисквания при попълване за заявлението за виза 

Всички графи следва да бъдат попълнени четливо с печатни букви. Имената задължително да се изписват с латински букви (както са записани в задграничния паспорт). Останалата информация се попълва на английски или български език.

Заявлението трябва да бъде подписано собственоръчно от кандидата. Членовете на семейството на граждани на Европейски съюз попълват само онези полета от заявлението за виза, които посочват семейната им връзка.

Задължително лично явяване при кандидатстване за виза "D" 

Личното явяване е задължително при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Не се допускат изключения.
Документи, които задължително се прилагат към заявлението за виза:

1. фотокопие от първата страница на документа за задгранично пътуване;

2. фотокопие на последните българска и шенгенска визи или визи за Великобритания и САЩ, ако такива има;

3. цветна снимка 3,5 см х 4,5 см на светъл фон (същото важи и за дете, вписано в паспорта)- лицето на снимката следва да бъде ясно, голямо и само в анфас и да заема 70-80% от снимка; очите не трябва да бъдат червени; не се приемат: снимки с очила със затъмнени стъкла; снимки, направени непрофесионално или снимки изрязани от любителски снимки;

4. медицинска застраховка, валидна за страните-членки на ЕС за целия срок на пътуването, покриваща всички разходи по репатриране и за неотложна медицинска помощ и спешно болнично лечение за периода на пребиваване, посочен във визата. Застрахователната сумата трябва да бъде не по-малка от 30 хиляди евро;

5. билети (оригинал и копие) или потвърждение за резервация на билети или финансови средства;

6. копие от техническия паспорт на автомобила, с който се пътува;

7. За непълнолетните деца, пътуващи без родители или попечители, допълнително се прилагат и:

- копие от удостоверение за раждане

- оригинал и фотокопие от нотариално заверено пълномощно от двамата родители/настойници или от единия родител/настойник, че дават право детето да пътува зад граница, ако не придружават непълнолетното дете.

Освобождават се от задължението да представят доказателства за осигурена издръжка, настаняване и транспорт:

- Членовете на семействата или на домакинствата на граждани на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария;

- Лицата, кандидатстващи за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с цел събиране на семейства, във връзка с предоставен статут на бежанец или убежище в Република България - въз основа на писмено решение от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;

- Притежателите на дипломатически и служебни паспорти.

Освобождават се от задължението да представят застрахователна полица:

- Членовете на семействата или на домакинствата на граждани на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария;

- Притежателите на дипломатически и служебни паспорти;

- Моряците, които отговарят на критериите по Конвенция № 108 на Международната организация по труда, когато подават заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване на границата;

- Лица, за които предвид общественото им или служебно положение, може да се приеме, че са застраховани или сами могат да поемат възникнали разходи от непредвидени обстоятелства.

Освобождават се от такси за обработка на заявлението за виза:

- Чуждите граждани, които към датата на подаване на заявление за издаване на виза нямат навършена 6-годишна възраст;

- Членове на семейства на български граждани и на граждани на Европейския съюз.

Изнесени визови центрове

За улесняване на кандидатите за визи, за по-добро и по-бързо визово обслужване, българските консулски служби започнаха поетапно приемане на заявления за визи чрез изнесени визови центрове, организирани от специализираната компания по визово обслужване VFS Global. Понастоящем по този начин могат да се подават заявления за българска виза в следните държави:

Русия
Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Новосибирск, Казан, Самара, Нижни Новгород, Краснодар, Красноярск, Ростов на Дон, Владивосток, Хабаровск, Иркутск, Уфа, Сочи и Калининград, Омск, Мурманск, Перм и Саратов.

Украйна
Киев, Одеса, Лвов, Луцк, Ивано-Франковск, Донецк, Харков и Симферопол.

Обединени Арабски Емирства
Дубай и Абу Даби

Катар
Доха

Оман
Маскат

Бахрейн
Манама

Саудитска Арабия
Риад и Джеда

Турция
Анкара, Истанбул, Одрин, Бурса, Газиантеп, Адана и Измир

Казахстан
Астана, Алмати

Подробна информация за местонахожденията на визовите центрове, както и за условията и реда за подаване на заявления, може да се получи на телефоните и от електронните страници на задграничните представителства на Република България в съответните държави.

Споразумения за визови облекчения

Споразумения за визови облекчения (СВО) между държавите-членки на ЕС и изброените по-долу държави

Гражданите на Албания (в сила от 15.12.2010 г.), Босна и Херцеговина (в сила от 15.12.2010 г.), Северна Македония (в сила от 19.12.2009 г.), Сърбия (в сила от 19.12.2009 г.) и Черна гора (в сила от 19.12.2009 г.), притежатели на биометрични паспорти, са освободени от изискването да притежават виза за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България (в сила от 19.12.2009 г.). За притежателите на небиометрични паспорти остава изискването за виза, съгласно СВО.

ФОРМУЛЯРИ ЗА ВИЗА

Заплащане на дължимите такси за заверки и легализации в страната се извършва съгласно действащата Тарифа №3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по Закона за държавните такси.    

Считано от 1.01.2019 г. във връзка промените в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, (приети с ПМС № 189 от 05.09.2018 г.) се преустановява заплащането с държавни таксови марки на територията на страната в съответствие с Тарифа №3. По този начин отпада необходимостта гражданите, обслужвани в звеното за заверки и легализации на МВнР, да посетят пощенски клон, за да купят необходимите държавни таксови марки, след което да се върнат обратно за получаване на услугата. Промяна влиза в сила на 1 януари 2019 г., с оглед недопускане на случаи в които лица, закупили предварително държавни таксови марки, да не могат да ги използват.

Заявителите на административни услуги могат да направят заплащането на  дължимите такси:

1. С дебитни и кредитни карти (MasterCard, Maestro, VISA, VISA Electron, Borica) чрез използване на ПОС терминално устройство на гишетата за прием и регистриране на заявления за заверка и легализация на документи;

2. По банков път:
БНБ – ЦУ; IBAN: BG10 BNBG 9661 3000 1343 01; BIC: BNBGBGSD; Министерство на външните работи

Забележка: Моля в основанието да бъде вписано, че е такса по Тарифа №3.
ПОС терминални устройства за плащане с банкови карти функционират и в консулските служби в Лондон, Атина, Берлин, Рим, Милано, Хага, Валенсия, Одрин, Братислава, Франкфурт на Майн. Министерството на външните работи продължава да работи в посока оптимизиране на административните услуги за граждани. Скоро предстои инсталирането на ПОС терминали и в други консулски служби в чужбина.

Информация за таксите за визи, които се събират в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина

Рискове за сигурността

Риск за сигурността, различен от познатите в България, съществува при всяко напускане на страната. Запознайте се с наличната информация за пътуващи – обща и за всяка конкретна дестинация, относно евентуалните рискове, които биха поставили под заплаха Вашето имущество, свобода на придвижване, здраве, а в екстремни случаи и Вашия живот. При планирането на пътуването и по време на пребиваването си зад граница, освен наличните тук и в задграничните представителства на България и държавите-членки на Европейския съюз данни, препоръчваме да следите редовно и информацията на местните медии за обстановката в държавите и местата по маршрута на пътуване.

При наличие на потенциални рискове за сигурността в дадена географска точка, публикуването на  предупреждение за пътуване на сайта на Министерството на външните работи се основава на съществуващата и обобщена информация за всяка една конкретна ситуация. Отчитайки тези обстоятелства, всеки гражданин сам взема решение дали да предприеме пътуването.

Заплахи, възникнали от природни фактори

Въпреки, че са известни и проучени, причина за най-тежките и обхватни бедствени ситуации са трудно прогнозируеми явления като земетресения, вулканична дейност, приливни вълни (цунами); климатични катаклизми - бури, градушки, ураганни ветрове, екстремални валежи и наводнения, големи снежни натрупвания, лавини;  температурни отклонения, свързани с глобалните промени в климата -замръзвания, суши, горски пожари и др. В урбанизираните транспортни и курортни центрове по света съществуват и се усъвършенстват средства за ранно предупреждение и следва да се търси местна информация, осведомяваща за мерките за защита при такива бедствия.

Заплахи, резултат от човешка дейност

Злополуките и катастрофите - транспортни и индустриални, резултат от човешка грешка или бездействие, са с тежки последствия, но са все по-редки, в резултат на предприеманите предпазни мерки при отчитане на опита от всяка от тях.

Най-чести са случаите на щети, възникващи в резултат на целенасочени действия срещу имуществото, здравето, свободата и живота на пътуващите - като се започне от случаите на джебчийство, кражба и грабеж, измама, изнудване и се стигне до отвличане на заложници и нападения срещу незащитени граждани, с използване на оръжие и експлозиви с терористична цел, прикрита зад религиозни, националистически или идеологически мотиви.

В бедствена ситуация продължават да попадат български граждани, обект на трафик с цел трудова или сексуална експлоатация. През последните години има случаи на измамени и изоставени без средства за преживяване и завръщане в България групи от сезонни работници /Швеция, Финландия/.

Заплахата от тероризъм

В последно време се увеличава броят на терористичните нападения, причиняващи жертви в редица страни по целия свят. Европейският континент вече не е изключение и е налице поредица от терористични актове, поразяващи големи европейски градове като Париж, Брюксел, Ница, Берлин, Лондон, Стокхолм. Терористична заплаха съществува преди всичко в големите населени места, промишлените и транспортни центрове, но също и в туристически, културни и търговски обекти, летища, метро и други места, където има струпване на голям брой хора.

Основни препоръки за пътуващи до страните от Близкия изток и Северна Африка

В Сирия, Ирак и Либия се запазва рискова обстановка при отслабен или липсващ правителствен контрол върху части от територията на страните и въоръжено противопоставяне между опозиционни и открито терористични групировки. Подобна обстановка има и в Йемен. Тя предполага терористични атаки, нападения и грабежи, както и висока степен на заплаха от отвличания на чужденци. Поради повишения риск, своевременно се публикуват предупреждения за преустановяване на пътуванията и за изтегляне на българските граждани от такива държави, когато това е наложително.

За други държави в региона на Близкия изток и Северна Африка се препоръчва преди пътуване гражданите да се запознаят с общата информация за пътуване и с информацията за съответната държава, а по време на престоя в тези страни - да се следи непрекъснато развитието на обстановката. Да се избягват местата със струпване на големи групи от хора, както и предприемането на самостоятелни пътувания (с изключение на организираните туристически такива).

Препоръчва се и регистрация в интернет страницата на Министерството на външнирте работи или в съответното дипломатическо представителство, както и поддържане на постоянен контакт с най-близката българска дипломатическа мисия или представителство на Европейския съюз/държава-членка на Европейския съюз.

Министерството на външните работи на Република България по правило публикува предупреждения за въздържане от пътуване само за районите, в които се водят военни действия (ситуация на война или Гражданска война в дадена страна), където съществува реална обща заплаха за живота.

При публикуването на общо предупреждение за пътуване, оценката на ситуацията по сигурността не се основава на  едни или други трагични събития, а на общата обстановка в региона, респективно в дадената страна, съгласно цялата налична информация, с която разполага Министерството на външните работи.

Степени на риск

Министерството на външните работи използва възприетата в държавите-членки на Европейския съюз класификация на степените на риск, както следва:

I степен
Без особени препоръки

ІІ степен
Повишено внимание (осведомете се подробно за актуалната обстановка в страната)

ІІІ степен
Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост)

ІV степен
Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна необходимост)

V степен
Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната

Списък на държавите с предупреждение за пътуване

Поведение при кризисни ситуации

В случай на кризисни ситуации - природни бедствия, възникване на военни конфликти, терористични актове, политически размирици и др., следва незабавно да се свържете с най-близкото българско задгранично представителство. При липсата на такова, можете да се свържете с представителството на Европейския съюз или на държава-членка на Европейския съюз, което да предостави, в рамките на възможностите си, защита, съдействие и помощ на българските граждани.

При необходимост от евакуация, гражданите, които не могат своевременно да заплатят необходимите разходи, биха могли да  поискат финансови средства за репатрирането си, срещу задължение впоследствие да ги възстановят.

Информацията за положението в опасните зони, която предоставят Министерството на външните работи и българските дипломатически представителства зад граница, е препоръчителна и не може да се използва като основание за съдебни искове, отмяна на резервация за хотел при пътуване, изпуснати самолетни полети, пропуснати ползи и др.

За оказването на съдействие в случай на криза или кризисна ситуация, на българските граждани настоятелно се препоръчва:

1. Регистрация в интернет страницата на Министерството на външнирте работи или в съответното дипломатическо представителство - лично по телефон или електронна поща.

2. При промяна на предоставените данни, гражданите се призовават да информират своевременно за тях. 

3. Да предоставят в Министерството на външните работи или съответното задгранично представителство лице за контакт (роднина) в България, с когото да се комуникира при необходимост в извънредни ситуации.

4. Да се информират за развитието на обстановката/кризата.

5. Да следват указанията на местните власти, Министерството на външните работи и съответното дипломатическо представителство, като предварително да предприемат следните действия:

- осигуряване на кризисни запаси от първа необходимост - храна, вода, медикаменти и др.;

- подготовка на лични вещи и багаж от първа необходимост; проверка на изправността на превозното средство;

- проучване на транспортните връзки (въздушни, наземни и водни) до задграничното ни представителство или до предварително определения сборен пункт за евакуация.

Евакуация

Евакуация на български граждани или напускане на страната на пребиваване се извършва на доброволна основа или само по тяхно изрично желание.

Република България не поема обезщетения за рисковете, свързани със здравето или щети по имуществото на засегнатите вследствие на криза или свързаната с нея евакуация.

Важни данни в случай на нужда

В случай на нужда по време на пребиваване в чужбина, за да му бъде оказана по-експедитивно помощта, от която лицето се нуждае, е необходимо то да може да предостави следните основни данни:

- номер на паспорта, издаден на (дата) и валиден до (дата).

-пътна застраховка - номер на полицата;

- кръвна група;

- лица за контакт, които да бъдат уведомени (име, адрес, телефон, e-mail)

За контакт

Министерство на външните работи на Република България

Адрес: София 1040, улица "Александър Жендов" № 2

Централа:+359 2 948 2999

Дирекция „Ситуационен център“ 

Сигнали и молби за съдействие при бедствени ситуации на български граждани и граждани на държави-членки на Европейския съюз се приемат денонощно на телефонните линии на Дирекция „Ситуационен център“:

Тел.: +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56

Факс: +359 2 870 71 37

e-mail: crisis@mfa.bg

Компетентна институция

Звената „Български документи за самоличност” (БДС) при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (МВР), както и дирекция „Български документи за самоличност“ са част от специализираната администрация на Министерство на вътрешните работи за осъществяване на дейности, свързани с издаване на българските лични документи (БЛД). Те са структури на Министерство на вътрешните работи и осъществяват своята дейност съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи, Правилника за устройство и дейността на Министерство на вътрешните работи и законите в Република България.

Законова рамка

Издаването на български лични документи е нормативно уредено в Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД). 

Административно обслужване

В звената „Български документи за самоличност” при Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, административното обслужване на българските граждани се осъществява при спазване на принципите, установени в Закона за администрацията и в Административно-процесуалния кодекс, както и Наредбата за административното обслужване (НАО), при гарантиране на равен достъп до административните услуги и до информация за предоставяното административно обслужване.

В изпълнение на нови регламенти на Европейския съюз и препоръките на Международната организация за гражданската авиация (ICAO) по отношение на документите за пътуване и самоличност са направени съответните изменения и в българското законодателство. На това основание през 2009 г. е направена и промяна в технологията по издаване на българските лични документи.

В звената „Български документи за самоличност” е въведена система за измерване и анализ на потреблението на услуги чрез различните канали за достъп, според профила/типа клиент, което води до оптимизиране на процеса на обслужване. Едно от средствата за обратна връзка с потребителите е електронната поща, обявена на интернет страницата на всяка една областна дирекция.

Потребителите на административни услуги се информират чрез поставени на подходящи съобщения и указателни табели на определените за това места (на български и на английски), както и на интернет страница на съответната администрация. 

В салоните за административно обслужване са поставени съобщения и указателни табели, като информацията върху тях е представена както на български, така и на английски език. Това подпомага организацията на обслужването, като гражданите се ориентират за работното време, за гишетата за подаване и получаване на български лични документи, за местата за плащане, както и начините на плащане, за допълнителна информация и данни. Табелите, съдържат логото и слогана на държавната администрация.

Всички служители обслужващи гражданите носят отличителни знаци с четивни данни за собствено и фамилно име, длъжност и дирекцията, към която принадлежат.

Видове документи за самоличност

Видове документи за самоличност, издавани на българските граждани:

- Издаване и подмяна на лични карти на български граждани;

- Издаване и подмяна на паспорти на български граждани;

- Издаване на документи, удостоверяващи събития и факти, свързани с издаването на български лични документи;

Портала за електронни административни услуги на Министерството на вътрешните работи

Чрез него всеки български гражданин, притежаващ валиден български квалифициран електронен подпис, може да подаде заявление за издаване на: лична карта и паспорт, удостоверение за събития, свързани с издаването на документи, както и на дубликат на свидетелство за управление на Моторно превозно средство.

Автоматизирана система за електронни услуги на Министерство на външните работи

Чрез нея всеки български гражданин, който пребивава извън страната, може да подаде заявление за издаване на: лична карта, паспорт и дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство, с или без използване на валиден български квалифициран електронен подпис.

Лица, които следва да имат документ за самоличност

Всеки български гражданин, който живее на територията на Република България и е навършил 14 години е длъжен в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на лична карта. При подаване на заявление за издаване на първа лична карта към заявлението се представя и удостоверителен документ за раждане. По изключение могат да се представят и официални документи, удостоверяващи данните за раждане.

Образци на заявленията за издаване на български лични документи 

Заяване на български документи за самоличност

Заявленията за издаване на български лични документи (лична карта и/или паспорт) се подават в районно управление на Министерството на вътрешните работи (РУ на МВР), областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) по постоянен адрес, дирекция "Български документи за самоличност" (ДБДС) - МВР, или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

Българските лични документи съдържат задължителни лични данни, които включват имената на лицето, дата и място на раждане, единен граждански номер, пол, гражданство и биометрични данни.

За издаване на български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи, съгласно образец, като заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице. Служителят, приемащ заявлението снема и биометрични данни в предвидените от закона случаи.

Не се снемат биометрични данни - пръстови отпечатъци, на деца до 12-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци. 

Лицето може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, когато няма промяна на името, ЕГН, пола, гражданството или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето, и не е необходимо да му бъдат снети отново биометрични данни (т.е. необходимите биометрични данни са снети до 59 месеца от датата на подаване на настоящото заявление.
Българските лични документи се получават лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

Българските лични документи се съхраняват от лицата, на чието име са издадени. Ако документът е на дете - от родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят, както и в случаите на поставените под пълно запрещение лица - от законните им представители.

Заявление за издаване на български лични документи може да се подава по електронен път при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, когато на лицето е издаден български личен документ по заявление, подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на заявление за нов документ и на лицето са снети необходимите биометричните данни.

При подаване на заявлението по електронен път лицето го подписва с квалифициран електронен подпис. Допуска се подаване на заявление и без подписване с квалифициран електронен подпис, ако при подаването лицето се идентифицира по реда на Закона за електронната идентификация или подава заявлението чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи.

Лична карта

Общи положения

Всеки български гражданин може да притежава само една лична карта.

Лична карта се издава или подменя въз основа на заявление по образец, подадено лично от заявителя. Заявление за издаване на лична карта може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно.

При подаване на заявление за издаване на първа лична карта към заявлението се представя и удостоверителен документ за раждане, в случай че заявителят не притежава валиден документ за самоличност, с който да се идентифицира. По изключение могат да се представят и други официални документи, удостоверяващи данните за раждане.

Лицата, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, при подаване на заявление за издаване на лична карта е необходимо да бъдат придружени от единия родител, настойник или попечител, който да потвърди самоличността на лицето и верността на попълнените в заявлението данни. 

Личната карта се подменя в срок от 30 дни от датата на приемане на заявлението при изтичане на нейната валидност, при загубване, кражба, повреждане или унищожаване, при промяна на имената, персоналните данни, постоянния адрес или трайни и съществени изменения на образа.

Санкцията, която се налага при неспазване на срока за издаване и подмяна на личната карта е глоба в размер от 20 до 150 лв. При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина. При подмяна на лична карта при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на личната карта към заявлението се прилагат  декларация по чл. 17, ал. 1, когато такава не е подавана и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има издаден такъв документ от компетентните органи и той не може да бъде изискан по служебен път.

Подаване на заявление от лица, живеещи в чужбина

Българските граждани, които пребивават извън страната, могат да подадат заявления за издаване на  лична карта и паспорт в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. За постоянен адрес в заявлението се посочва адресът в населеното място в Република България, където лицето е вписано в регистрите за население, а за настоящ адрес се посочва адресът в чужбина.

При подаване на заявление за издаване на първи документ за самоличност от лица придобили българско гражданство и живеещи в чужбина, подават заявления за издаване на лична карта и/или паспорт в дипломатическото или консулско представителство на съответната държава, в която пребивават. За постоянен адрес в заявлението се посочва адресът в населеното място в Република България, където лицето е вписано в регистрите за население, а за настоящ адрес се посочва адресът в чужбина.

Към заявлението се прилага и документ за платена такса.

При подаване на заявлението се представят удостоверителни документи по гражданското състояние на лицата, потвърждаващи данните в него; удостоверение за постоянен адрес, издадено от общинската администрация в Република България; копие от притежавания национален документ за самоличност или за пътуване; както и оригинал на удостоверението издадено от Дирекция „Българско гражданство” при Министерство на правосъдието, в което е отразен номера на указа за придобиване на българско гражданство. 

Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите-членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

Българските граждани навършили 14 години и живеещи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срок до 30 дни да поискат издаването на лична карта. 

Пребиваващите на територията на друга държава подават декларация в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина. 

Когато заявлението за издаване на лична карта е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване е до 45 дни.

Подаване на заявление по електронен път

Заявление за издаване на лична карта може да се подаде и по електронен път чрез Портала за предоставяне на електронни административни услуги на Министерството на вътрешните работи. 

Заявление за издаване на лична карта може да се подаде по електронен път и чрез автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи - за българските граждани, които пребивават извън страната, с или без използване на валиден квалифициран електронен подпис.

Когато заявление за лична карта се подава по електронен път, заявителят трябва да отговаря на следните условия:

- да е български гражданин, навършил 18 години;

- да има валиден постоянен адрес на територията на Република България;

- да има издаден български личен документ по заявление, подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на електронното заявление и да са му снети необходимите биометричните данни;

- да няма друго прието заявление за издаване на документ от същия вид, към момента на подаване на заявлението по електронен път;

- да няма промяна на името, единния граждански номер, пола, гражданството или съществени и трайни изменения на образа на лицето;

- да не е поставен под запрещение.

Когато заявлението е подадено чрез автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи без използване на валиден квалифициран електронен подпис, към заявлението трябва да бъде прикачено копие на валидния български личен документ, чиято подмяна се заявява.

Органът, който издава личната карта, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на лична карта. В потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи или  автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи.

Когато заявлението за издаване на лична карта е подадено по електронен път чрез Портала за предоставяне на електронни административни услуги на Министерството на вътрешните работи, документът се получава лично в звено „Български документи за самоличност“ по постоянен адрес. При получаване на готовия документ заявителят е длъжен да представи оригиналите  на документите, чиито сканирани копия е прикачил към заявлението. При получаване на новата лична карта заявителят е длъжен да върне предходната.

Когато заявлението за издаване на лична карта е подадено по електронен път чрез автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи, документът се получава лично в съответната консулска служба. Когато заявлението е подадено без използване на валиден квалифициран електронен подпис, връчването се извършва само след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат.

Срок на валидност

Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни. Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти.

В случаите, когато личната е с изтекъл срок на валидност, в срок до 30 дни от датата на валидност е необходимо да бъде подадено заявление за издаване на нова лична карта. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане срока ѝ на валидност. При изтичане срока на лична карта е необходимо да бъдат представени предходната лична карта и документ за платена държавна такса, размерът на която е определен в Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.

Получаване на лична карта

Готовите лични карти се получават лично от заявителя, а по изключение от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Личната карта на лицата, които са непълнолетни (от 14 г. до 18 г.) или на поставени под запрещение се получава от родител, настойник или попечител, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Когато лицата са непълнолетни (от 14 г. до 18 г.), настанени за отглеждане в специализирани институции, заявлението за лична карта се подава лично и в присъствието на директора на специализираната институция, в която е настанено по съответния ред, който полага подпис в заявлението и получава готовия документ.

При непълнолетни (от 14 г. до 18 г.), настанени със съдебно решение за отглеждане в приемно семейство или в семейството на роднини или близки се подава лично и в присъствието на приемния родител, близък или роднина, който полага подпис в заявлението и получава готовия документ.

Лична карта, издадена по заявление, подадено в дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина, се получава в съответното представителство. 

Издадена лична карта по заявление, подадено чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи – за български граждани, които пребивават в чужбина, се получава в консулската служба, посочена от заявителя.
Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице.

Заявление за бързо издаване на лична карта може да се подаде и в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

Българските граждани, притежатели на валиден български квалифициран електронен подпис, в случай на необходимост и желание от тяхна страна, могат да подадат заявление за издаване на лична карта и/или паспорт чрез Портала за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи, при спазване изискванията на закона.    

Паспорт

Общи положения

Всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт или заместващ го документ. Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години.

Паспорт се издава или подменя въз основа на заявление по образец, подадено лично от заявителя. Заявление за издаване на паспорт може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно.

При подаване на заявление за издаване на паспорт на български граждани на възраст до 18 години, присъства самото лице и неговите родители, настойници или попечители. Заявлението се подава от родителите или настойниците на лице, ненавършило 14 години. Ако лицето, което е навършило 14 години родителите или попечителите изразяват съгласието си, полагайки подпис в заявлението.

Заявление при отсъствие на родител/настойник/попечител

При отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представят някой от следните документи:

- влязло в сила съдебно решение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18 години;

- влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права;

- влязло в сила съдебно решение за връщане на дете, съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г., ратифицирана със Закон на 21 февруари 2003 г., или Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, съставена в Люксембург на 20 май 1980 г., ратифицирана със закон на 26 февруари 2003 г., в сила от 1 октомври 2003 г., което се съгласува с Министерството на правосъдието;

- препис-извлечение от акт за смърт на един от родителите, ако починалият родител е чужд гражданин, а за български гражданин, ако информацията не е отразена в Национална база данни „Население“.

Документи, предоставяни при разногласие между родителите

При разногласие между родителите за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, се представят някой от следните документи:

- влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт;

- влязло в сила съдебно решение за връщане на дете съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца или Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права и след съгласуване с Министерството на правосъдието.

Паспорт на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица

Заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители.

Паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. 

Към заявлението се прилагат документ за платена държавна такса, за  лица под 18 години - удостоверение за раждане. Представят се и предходни паспорти.

Лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.

Подаване на заявление чрез дипломатическо и консулско представителство на Република България

Български гражданин, пребиваващ в чужбина, може да подаде заявление за издаване на паспорт в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

Подаване на заявление за паспорт по електронен път

Заявление за издаване на паспорт може да се подаде и по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи - за български граждани, които пребивават в чужбина, с или без валиден квалифициран електронен подпис.

Заявление за издаване на паспорт може да се подаде по електронен път и чрез автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи - за българските граждани, които пребивават извън страната, с или без използване на валиден квалифициран електронен подпис.

Когато заявление за паспорт се подава по електронен път, заявителят трябва да отговаря на следните условия:

- да е български гражданин, навършил 18 години;

- да има валиден постоянен адрес на територията на Република България;

- да има издаден български личен документ по заявление, подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на електронното заявление и да са му снети необходимите биометричните данни;

- да няма друго прието заявление за издаване на документ от същия вид, към момента на подаване на заявлението по електронен път;

- да няма промяна на името, единния граждански номер, пола, гражданството или съществени и трайни изменения на образа на лицето;

- да не е поставен под запрещение.

Когато заявлението е подадено чрез автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи без използване на валиден квалифициран електронен подпис, към заявлението трябва да бъде прикачено копие на валидния български личен документ, чиято подмяна се заявява.

Органът, който издава паспорта, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на паспорт. В потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи или автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи.

Съдържащи се показатели

Паспортите и заместващите ги документи съдържат снимка на притежателя, както и данни за място на раждане, подпис на притежателя, номер на паспорта, дата на издаване, дата на изтичане на валидността, органа, издал паспорта.

В паспорта се съдържа електронен носител на информация. Електронният носител на информация съдържа снимка на лицето и пръстовите му отпечатъци, снети при подаване на заявлението, както и място на раждане, изписано на латиница, и имената на лицето, изписани на кирилица. Паспортът се издава със срок на валидност 5 години.

В случаите, когато е невъзможно снемането на биометрични данни - пръстови отпечатъци, от лицето поради временна физическа невъзможност, може да се издаде паспорт със срок на валидност до 12 месеца.

При издаването на паспорт на лица до 14-годишна възраст не се полага подпис, а до 12 години не се снемат пръстови отпечатъци.

Повреждане, унищожаване или изгубване 

В случаите, когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт. При изгубване, кражба, повреда или унищожаване на паспорта, лицето попълва декларация.

По искане на лицето нов паспорт може да се издаде и преди изтичане на срока на валидност.

Получаване на паспорт

Издаденият паспорт се получава лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Паспортите на малолетните и непълнолетните лица се получават от родител, настойник или попечител, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Когато заявлението е подадено по електронен път, чрез Портала за предоставяне на електронни административни услуги на Министерството на вътрешните работи, паспортът се получава лично в звено „Български документи за самоличност“ по постоянен адрес. При получаване на готовия паспорт заявителят е длъжен да представи оригиналите на документите, чиито сканирани образи е прикачил към заявлението. При получаване на новия паспорт заявителят е длъжен да върне предходния.

Паспорт, издаден по заявление, подадено в дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина, се получава в съответното представителство или в дирекция „Български документи за самоличност“ след заявяване на това обстоятелство. 

Когато заявлението за издаване на паспорт е подадено по електронен път чрез автоматизираната система за електронни услуги на Министерството на външните работи, документът се получава лично в съответната консулска служба, посочена от заявителя. Когато заявлението е подадено без използване на валиден квалифициран електронен подпис, връчването се извършва само след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат.